Автор: Златна Недева
Ако кажеш, че си изпил 4-5-9 питиета снощи, шансовете да чуеш коментар относно здравето ти са сравнително малки. Ако обаче кажеш, че си веган, поне половината от събеседниците ти стават сертифицирани диетолози, задававащи безброй въпроси за това как си набавяш протеин и витамин В12. Изведнъж хората стават изключително притеснени за здравето ти и започват да промотират всички невероятни ползи от яденето на месо и млечни продукти, отхвърляйки факта, че вероятно зад решението да изключиш всички животински продукти от диета ти, стои доста обстойно проучване. И въпреки че мисълта да говоря за всички досадни неща, които можеш да чуеш докато си хапваш веганския бургер, е доста привлекателна, това не е целта на тази статия. Този път ще направя опит да покажа причините зад емоционалното и обикновено негативно отношение към вегетарианството и веганството.
Сложността на проблема идва от връзките ни с традицията, идеологията, а в някои случаи превес взима и чистото невежество. От друга страна, репутацията на веганите вероятно също не помага, тъй като веганите наистина смятат, че изборът им на начин на живот ги прави по-добри хора от другите. Те също така са склонни да оценяват своите съюзници или другите привърженици на веганството по-високо и това е един от основните източници на негативна реакция и враждебност.
Въпреки че има много вегани, които избират този начин на живот чисто по здравословни причини, има и много етични аргументи зад така наречената веганска култура и тук нещата започват да се размиват. Дори и да е естествено хората да не са съгласни с диетичните ти вярвания, страстната ярост, която веганството предизвиква, понякога дори се противопоставя на рационалното мислене. Всъщност, няколко проучвания показват, че само наркозависимите са изправени пред същата степен на стигма като веганите. Като се има предвид, че повечето от нас вероятно биха искали да видят по-малко страдание и насилие по света, често има откровено негодувание към онези, които наистина правят нещо по въпроса. Ние като социални същества се чувстваме особено застрашени от хора, които имат сходен морал с нас, но са готови да стигнат по-далеч от нас, за да се придържат към него.
Трябва също да обърнем внимание на няколко погрешни схващания. Когато говорим за веган храна, в съзнанието на повечето месоядци се появяват безвкусни салати, скучни ястия, незадоволително малки порции и почти никакво разнообразине. Истината е, че нашето поколение дотолкова е свикнало месото дa е централна част от диетата ни, че забравяме за разнообразието от храни и хранителни култури, които съществуват. Ако извадите месото и млечните продукти от диетата на хората консумиращи месо ежедневно, те най-вероятно биха останали напълно безидейни какво друго могат да ядат. Тук се сблъскваме с проблема, че масово разчитаме на веригите за бързо хранене, доставките на храна и най-вече до това да се ограничаваме до изключително малко опции.
Друг разпространен мит е, че месото е в корените на нашите традиции и обичаи или това, което сме възпитани да ядем. Месото играе огромна роля във всяко българско семейство и обща култура. Независимо дали става дума за гювеча на мама, шкембе чорбата или за голямото семейно чеверме за Великден, изключването на месото от диетата може да изглежда като прекъсване на връзките с много от семейните традиции. Често обаче забравяме, че нашите вековни традиции са тясно свързани с религията. Православните християни традиционно постят или с други думи стават веган в сряда и петък, както и 7 седмици около Великден, 40 дни около Коледа, 15 дни за Успение Богородично и няколко други празници или с други думи между 180 и 200 дни в годината. Нашите предци съвсем не са си угаждали с месо и млечни продукти толкова, колкото ние днес. Всъщност всяка баба може да ти приготви поне дузина ястия, които не включват никакви животински продукти и всички те вероятно биха били толкова вкусни, че да забравиш, че са веган. Традициите, свързани с храната, които толкова се страхуваме да загубим, са само малка част от това, което нашите предци наистина са практикували и ценили. Останалото е нашето собствено чревоугодничество.