Автор: Надежда Цветкова
Планираната през 2020 г. юбилейна изложба по повод 60-годишнината на пловдивския скулптор Петко Караколев в галерия „Възраждане“ се осуетява заради COVID-19 и настъпилия локдаун в цялата страна. Две години по-късно, авторът ще направи ретроспекция на творчеството си. В арт пространството в Стария град ще бъдат подредени над 20 малки бронзови пластики и няколко живописни платна.
Скулпторът открива силата на паралелния свят на изкуството още в 3-ти клас, когато със семейството си заминава за Либия и го записват в италианския лицей в град Бенгази. „Италианските деца се молеха преди часа, учеха си, а аз не знаех езика им и през цялото време си рисувах.“ – споделя Петко. Интересът му към скулптурата се появява докато учи в художественото училище в Троян. Мечтата му се сбъдва и през 1987 г. завършва Художествена академия в Москва със специалност „Архитектурно декоративна пластика“ при проф. Александър Бурганов.
За Петко Караколев рисуването е все още първият значим етап от създаването на всяка една пластика. „Рисунката се превръща в триизмерна форма и ако съдържанието намери място във формата и ако тя бъде докосната от вдъхновението, то тогава може би е създадена скулптура, която въздейства върху зрителя, притегля го към себе си.“ Според него, бронзът оживява именно благодарение на таланта, вдъхновението и усиления труд. Процесът е дълъг и тежък – „един път моделиране, направа на калъп, отливка, пак отливка, но в метал и след това отново обработка на отливка, за да се получи едва първата моделирана форма“. Времето обаче минава неусетно, защото скулпторът изпада в състояние на транс, пренася се на някакво вълшебно място и до такава степен се задълбочава в работата си, че не различава деня от нощта.
Обича да отлива в бронз. Металната сплав дава възможност за направата на нещо здраво, стабилно, но ажурно и ефирно. Не се е отказал от работата с камък, от по-масивната форма, но все отлага.
Петко разкрива, че не робува на определен стил. Макар да твърди, че няма запазена марка, топлината на душата му и мекотата на характера му намират своето пластично изражение в кавалетната скулптура. Всяка тема е претворена през субективното му творческо виждане, носи отпечатъка на дълбока нежност, скрито очарование, деликатна хармоничност и приглушена емоционалност. Малките пластики на Петко Караколев са лишени от помпозност и ненужен патос, но носят силни скрити послания, майсторски закодирани във фигурите му, представляващи образи-символи. Авторското формоизграждане се отличава с чувствителност, експресивност, порив, движение и танц. Статичността отсъства напълно, бронзовите скулптури имат пулс, дихание. Въпреки че се усеща Петковия копнеж по Античността и Ренесанса, пластиките му носят модернистично, изчистено и стилизирано звучене.
По повод юбилейната му изложба и въпроса ми за личното му послание към публиката, изразено чрез творчеството, Петко си спомня за един знаков случай. През 1981 г. негов командир в казармата поръчва на младия скулптор да направи фигура на войник по случай честването на „1300 години България“. Авторът извайва внушителна монументална скулптура, около 2, 40 метра висока, на прабългарски воин с цялото бойно снаряжение - щит, меч, броня, шлем. Превръща се в място за снимки на войниците, които назовават паметника не „Войникът“, а „Човекът“. Петко е колкото учуден, толкова и благодарен. Посланието му към хората, които ще посетят изложбата е непринудено, но символно: „Човек да си е повече от всичко друго. Нека се обръщаме с добро един към друг.“
За финал на нашия разговор го моля да си представи света без изкуство. Първоначално категорично отхвърля тази възможност. След това рисува следната картина: „Няма изкуство, всички хора са роботизирани, еднакви, нито се смеят, нито плачат, с еднакви дрехи, еднакви прически, в едни и същи обувки, стоят и мълчат, няма музика, няма театър, кино, няма книги, няма живопис, скулптура, архитектура, никой няма хоби, всички приличат на затворници, осъдени на доживотен затвор без право на помилване. Слава Богу, че съществува изкуство в нашия свят!“
Слава Богу!
Галерия „Възраждане“ в Стария град Ви кани на официалното откриване на 25.01.2022 г., вторник, от 18:00 часа. Експозицията ще е отворена за посещение до 14.02.2022 г. Творбите от изложбата може да разгледате и виртуално, на уебсайта ТУК и във фейсбук профила на галерията ТУК.
Фотограф: Благовест Попов