Автор: Калина Тодорова
Къде в Пловдив можете едновременно да гледате най-новите кинопродукции, да присъствате на научно-технически конференции и симпозиуми, и да се насладите на чаша домашна лимонада сред кинематографична ретро атмосфера? Мястото, разбира се, е “Дом на науката и техниката” на улица “Гладстон”, познат още и като “ Лъки – Дом на киното”.
Зад архитектурната разработка на сградата стои арх. Милчо Сапунджиев, човек оставил своя почерк върху немалко сгради в Пловдив от онова време. “Дом на науката и техниката” се откроява със специфичния си облик от бетонни колони и греди, носещи широки тераси, елементи, които са в ярък разрез с тези на заобикалящите го сгради и парк.
Създаден в средата на 80-те години, Домът носи духа на така наречения архитектурен брутализъм – стил в архитектурата, първоначално възникнал във Великобритания, който се откроява със строгите си форми, бетонни материали и сурова естетика. Един от най-ярките примери за продукт на това направление е Националният театър в Лондон, предизвикал множество противоположни възгледи сред медиите и бурни реакции в обществото.
Въпреки че архитектурният брутализъм е представител на следвоенния модернизъм, зародил се през 50-те, в България този стил навлиза плахо и почти неусетно, в едва няколко пространства в страната. Това е така, защото в България по това време доминиращата архитектурна нагласа е друга и много архитекти не си позволяват да рискуват, създавайки сгради по различен, авангарден начин. Това обаче не пречи на някои да изследват разнообразните тенденции и черпейки вдъхновение от Запад, да добавят към работата си доза нестандартност. Далеч от строгото наблюдение на столичните изпълнителни институции, Пловдив предоставя поле за повече експерименти и автономност.
Интериорът на сградата е също толкова интересен. Декоративните тухлени акценти, огромните полилеи и постерите на съвременни кинопрожекции представляват смесица от множество съвременни и ретро елементи, които придават на посетителите чувството на пътуване във времето. Това се усеща най-вече в дизайна и атмосферата на клуб “Фарго”, намиращ се на втория етаж с изглед към градската градина. Той, заедно с кино “Лъки “, разположено в сърцевината на сградата, съчетават традицията на автентичното киноизживяване с модерния начин на живот.
Днес сградата продължава да приютява и сдружението с нестопанска цел “Териториална организация на научно-техническите съюзи с дом на науката и техниката”. Малко познат факт е, че то членува не само във федерацията на научно-техническите съюзи в България, но и в световната федерация на инженерните организации и в европейската федерация на националните инженерни асоциации. Това предоставя възможности на младите хора да участват в различни форуми, бизнес конференции и проекти.
Домът в крайна сметка е един от малкото успешни опити за сливане на старо и ново, традиционно и модерно, запазвайки не само сградата с цялата й външност и функционалност, но и добавяйки иновативни подходи за промяна на целите и предназначението й.
Други пространства в Пловдив обаче са сполетени от коренно различна съдба.
На по-малко от 50 метра от “Дом на науката и техниката” на ул. „Гладстон“ 40 се намира кино “Космос”. Построено през 1964 година, киното е проектирано от архитект Любомир Шишков с идеята да бъде по-модерна, новаторска сграда, помещаваща в себе си амфитеатралната кинозала.
Интересното е, че първоначалната концепция за киното е доста по-мащабна от реализирания проект. В своята книга „Архитектурата“ архитект Любомир Шинков разкрива, че киносалонът е трябвало да бъде с 900 места, а покривът да може да се отваря през летните месеци. До 1989 киното носи името „Комсомол“ а след това е преименувано на кино „Космос“. То продължава своя жизнен път до 1999, когато окончателно всички прожекции са прекратени.
През следващите години във вътрешността на сградата се издигат стени и помещенията се превръщат в обществено пространство с най-различно предназначение. Първо там се помещава дискотека, след това киното се превръща в игрална зала за видео игри, а преди сградата да бъде окончателно изоставена, помещенията се използват за компютърни зали.
Така сградата е оставена на произвола на съдбата. През 2011 г. статутът й е променен и става възможно разрушаването й. Това води до масови протести от страна на граждани. Хора на изкуството, общественици и специалисти се противопоставят на идеята за заличаване на тази емблема на пловдивската култура и Община Пловдив се отказва от намеренията си.
Оттогава до днес следват редица проекти и инициативи, свързани с кино “Космос” и идеята сградата да бъде спасена и да се възроди животът в нея. Факт обаче е, че нито един от проектите на е изпълнен, а киното продължава да се руши и да тъне в забрава.
Снимки: Калина Тодорова