Автор: Петя Тодорова
За художника Димитър Добрев природата е нестихващо вдъхновение, което движи четката върху платната на картините му повече от петдесет години. Като, монументален и лиричен едновременно“ го описва живописецът Вихра Григорова в предговора към ретроспективния каталог, събрал в себе си едни от най-знаковите произведения за седемдесетгодишния юбилей на твореца. И действително – погледнете ли картините му, ще потънете в недрата на планината, докосвайки нейната мощ. Ще се изгубите сред необятните поля в равнината и долината, така богати на цветове. Ще доловите изключителния усет към детайла, вдъхващ живот на дървени кепенци, паяжини, комини и цветя. Ала това, което слага ярък отпечатък в професионалния път на Димитър Добрев, са Родопите. Цели 25 години той живее и твори в Смолян, затова никак не е случаен фактът, че голяма част от сюжетите в картините му се разгръщат на фона на меките очертания на планината.
Художникът отдавна не брои изложбите, които е реализирал. Суетата и тщеславието не са му познати. Казва, че мисията на картините му е да напомня на хората колко е красива страната ни, затова българските теми са неизменна част от платната му. Любовта си към родината облича в багри така, както поет би я облякъл в думи.
За колекционера Димитър Добрев ютиите са необяснима страст, която изпълва с вълнение дните му вече четиридесет и пет години. Първата ютия открива случайно, захвърлена като непотребна вещ на дувар в Смолян. В очите на твореца обаче тя е произведение на изкуството – малка пластика, закодирала историята на бита и техническия прогрес на човечеството. Интересът му към тази толкова неглижирана домакинска вещ расте заедно с набъбването на колекцията. Малко по малко, подпомогнат от приятели и познати, увеличава сбирката в дома си. Не всички екземпляри стигат до него в добро състояние. При някои от тях липсват цели елементи, но той съумява да ги приведе в добър вид. Така, през 2014 г. ютиите, събрани от Димитър Добрев, са около 40 на брой. Днес те вече са 1052 и продължават да се увеличават.
Колекционерът проучва внимателно историята на уреда за гладене, която започва още през късното Средновековие с първите плоски ютии от ковано желязо. У нас производството им започва след Освобождението в Държавната военна фабрика в Казанлък. По онова време всички оръжейни предприятия са правили ютии, за да се гладят с тях униформите на интендантството. Във Варна с изработка на уреда са се занимавали три фабрики – „Вулкан“, „Партам“ на братя Партамян и „Стрела“. В Пловдив ютии са се правили в ТПК „Метал“ и в завод „Балкан“, а в Севлиево – в някогашното Държавно индустриално предприятие „Стоян Бъчваров, което днес познаваме като „Видима“. Но най-голям интерес буди работата на майстор Стубленски от Враца, чиито образци са изключително редки заради нетипичното си странично отваряне. Колекцията на Димитър Добрев съдържа екземпляри от всички тези центрове.
За него светът на ютиите е микрокосмос, в който детайлът е от съществено значение. Дори привидно еднакви екземпляри разкриват своя характерна особеност при внимателно вглеждане. Така например механизмите за отваряне са решени в най-различни форми – на петлета, рицари или пък женски глави. При дръжките, които първо са били дървени, а после бакелитени, също няма две еднакви. Именно в изработката на елементите всеки от старите занаятчии е влагал част от собственото си въображение, душа и сърце.
Освен топлина старите ютии трябвало да притежават и тежест, за да може добре да се изпече грубият плат от онова време. Като материал за направата им се използвали най-вече чугун и бронз. С времето неудобното и мръсно обслужване с въглища било заменено от нагряващо чугунено ядро, измислено и приложено за пръв път от скандинавците. За нагряване са се използвали също спирт, газ за горене и дори пропан-бутан. Тази еволюция на инженерните решения е своеобразна историята на бита, на човечеството. И тъкмо тя е разказана в тази невероятна колекция, събрала в себе си ютии отпреди 200 години до 80-те на миналия век.
През 2019 г. Димитър Добрев решава да дари цялата си сбирка на Старинен Пловдив, който тогава чества своята петдесета годишнина. Заражда се идеята за музей, който ще бъде първият подобен у нас. В света вече има няколко и се радват на голям интерес. Най-внушителен е подборът на букурещкия Museum of Romanian Records, който притежава 35 000 експоната. В североизточната част на Франция (Longwy) са събрани и изложени в експозиция близо 5000 ютии. В Беларус (Минск) и Русия (Переславъл Залески) също има такива музеи.
В Пловдив най-логично би било колекцията на Димитър Добрев да е част от експозицията на Етнографския музей. И действително част от ютиите са там, но засега само на съхранение. Останалата част е прибрана в Данчовата къща. Общината дава обещание на твореца, че съвсем скоро те ще бъдат събрани заедно в свой постоянен дом. И макар от дарението до днес да са изминали две години, мечтата за музей на ютията е все така жива и продължава да осмисля дните и усилията на колекционера.