Автор: Марина С.
Съосновател на компанията “Stray sheep”, 25-годишният Борис Бъндев открадна сърцата на журито и публиката на “България търси талант”.
Ако напишете в Google търсачката ‘’жестов език преводачи България’’, преобладаващите резултати включват, под една или друга форма, следното: “В България няма достатъчно жестови преводачи; хората с увреден слух са около 120-130 000; използващите жестов език са между 30-40 000; по регистрация в България би трябвало да има 200 преводачи, но реално от тях активно практикуващите са само 25-30”. Накратко казано, статистиката е отчайваща и на пръв поглед изглежда нищо не се прави за улесняването на живота на глухите хора, както и за достъпа им до основно и средно образование, и възможността им за професионално развитие.
За съжаление, в обществото, в което живеем, е необходимо на сцената на риалити формат да се качи някой, който с личната си история да разкаже за това какво е да си ‘’различен’’ – не просто от всички, но и от ‘’различните’’. Борис Бъндев е човекът, който направи именно това с емоционално разголващото си представяне в “България търси талант”.
Познавам Борис от близо 10 години – с по-малкия ми брат ходеха на уроци по актьорско майсторство. Тогава го приемах като един буден тийнейджър, винаги душата на компанията, винаги пълен с изненади. През годините, когато се засичахме, наблюдавах промените у него – желанието му да обсъжда всички сериозни и причудливи неща на света, честите му разочарования от това, че голяма част от обкръжението му не отвръща със същата дълбочина на размишленията и любопитството му. Никога у него обаче не е стихвало желанието да надскочи себе си, средата си, уменията си.
Ако трябваше да опиша Борис с една дума, тя би била “смелост”. Макар и да изгубвахме връзка за дълги периоди от време, чаках с нетърпение да чуя за поредния му проект или привидно безумна идея. Често съм си мислела, че “ако всички бяхме толкова енергични и несъкрушими като Борис, светът би бил едно толкова невероятно вълнуващо място!”
Но миналата вечер, докато гледах “България търси талант’’ , за първи път истински разбрах колко трудно е било да си Борис Бъндев, единственият чуващ в едно семейство на глухи хора. Прииска ми се да съм знаела по-рано за изпитанията, през които е трябвало да мине, за да се превърне в човека, който е днес – вече на 25. Чувството, което ме обзе обаче – гледайки историята на живота му, преведена на жестов език и преплетена с песни, докато семейството му наблюдаваше със сълзи в очите зад кулисите – не беше на съжаление; то беше на неописуема гордост.
Успях да хвана Борис за половин час, за да може той самият да ми разкаже за плановете си, за компанията си “Stray sheep’’, и за мечтите си, що се отнася до бъдещето на жестовия превод в България.
“Stray sheep” се появи малко на шега с моя най-добър приятел, Цецо. Стартирахме компанията след много особен период за мен – накратко, бях изгубил себе си” – започна той, като добави, че в самото начало се е опитвал да създава видеа на различни теми, без да се занимава конкретно с жестов език. Опитвал се е да ‘’избяга’’ от тази част от живота си, като описва уменията си с БЖЕ като ‘’дарба, но и проклятие’’. “Животът си ме притегли натам” – каза Борис – “с времето…стигнахме и до момента на откровението”.
В ранните си години усеща, че му е трудно да намери общ език с децата покрай себе си. Често е тормозен – нещо, което в България доскоро се считаше за напълно нормално – докато в 5-и клас не взима нещата в свои ръце. “ Реших, че повече няма да бъда жертва. Купих тогава първата си книга…на Едуард Де Боно “Шестте шапки на мисълта” – от много малък се интересувам от психология, взаимоотношения; за мястото ми в света… как бих могъл да разреша проблемите си, както и тези на околните.”
Според Борис децата днес са много по-чувствителни и разбиращи. В България в последните 5-10 години се случват много нови и интересни неща; много повече се говори за толерантност; “въпрос е на повече диалог, повече работа с тези деца, и да се показват най-вече добрите примери.” Стремежът му е да направи кампанията си комерсиална – защото всеки човек се чувства добре с нормалното, обичайното, а в момента жестовият език не е възприеман като такъв. Борис споделя, че е изхабил прекалено много енергия в живота си да убеждава ‘’неправилните’’ хора в нещата, в които вярва, но има чувството, че най-накрая е намерил пътя си. “Този път е страшен… защото това означава наистина да се откъснеш от всичко, което ти е познато, да се опознаеш болезнено откровено.’’ Добавя и че преди всяко свое начинание изпитва известна (“даже голяма!”) доза притеснение, но смята, че няма човек на земята, който да не се чувства по подобен начин, когато му предстои нещо предизвикателно и ново – “…според мен, хората сме невероятно силни същества, които могат да се справят с всичко; …трябва максимално да се възползваме от тази си способност”.
Първоначалната реакция на семейството на Борис към начинанията му не е такава, каквато бихме очаквали – “толкова много време не се прави нищо (в тази насока), и толкова много са ‘’претръпнали’’ дори към идеята за успех… аз ги разбирам”. Племенничката му Дани, която е първият глух човек, записал специалност Финанси в Пловдивския университет, е оставена без абсолютно никаква помощ и все пак успява да стигне до държавния изпит. В страната има само 3 специализирани средни училища за деца с увреден слух; в Пловдивското например, трите опции за основен предмет/специалност са тези за дърворезбар, готвач, и обущар. Безсмислено е да обсъждаме колко нелепо и несравнимо е това с възможностите, които се дават на всички останали деца. В момента Stray sheep работят усилено да обучат и осигурят повече жестови преводачи, както и да подкрепят глухите студенти в учебните заведения. Тук трябва да отбележим, че от 24-и януари 2021-а година е приет закон, според който вече ще е задължително в учебните институции да има осигурен преводач на жестов език. Според Борис нещата на институционално ниво се случват много бавно – затова и работата им ще започне от частни компании, като вече имат партньорства с Кока-Кола и Монделиз.
Ролята на Борис в Highstreet, която очакваме с нетърпение, има работното заглавие “Градски табута” и ще представлява поредица от предавания, включващи ‘’нормални’’ гости, изправени срещу ‘’човека, който е ‘’тема-табу’’ – глухи, незрящи, ЛГБТИ+ хора и други.
Тъй като винаги е искал да се занимава с кинорежисура, Борис се надява в бъдеще да може да осъществи един от своите амбициозни проекти – филмова продукция, представяща точно типа теми, изброени по-горе. За успеха си в “България търси талант” казва, че е голяма победа. Споделя, че всичко в живота му дотук се е случвало по най-трудния начин, с много битки и усилия. И че каквото и да стане в предаването нататък, надеждата му е чрез платформата жестовият език да бъде използван все по-често от медиите и това да е само началото. “Много хора биха избегнали подобен експеримент… аз се радвам, че се предизвиках, че днес съм жив и съм тук, и че правя всичко, което правя – аз съм изключително благодарен… на себе си, най-вече”.
Информация за Борис и Stray Sheep можете да намерите на https://m.facebook.com/StraySheepOfficial/
Снимки: Христо Папазов