Автор: Калина Тодорова
Задавали ли сте си въпроса какъв е пътят на изкуството? Какви са стъпките, за да премине дадена творба от идея или концепция в реално осъществен проект? Зад отговора стои не само самият артист, но и един отдаден, вдъхновен куратор.
Миналата година станах пряк свидетел на доста шокираща и едновременно с това забавна случка. Едно младо момиче решава да пробва да си търси работа в бюрото по труда. При опитът й да обясни ситуацията си, служителката я пита: „А каква позиция си търсите?“, момичето отговаря: „Занимавам се със съвременно изкуство и съм работила като критик, куратор и мениджър. И сега също бих искала да работя в сферата на кураторството“. Последва мълчание, объркан поглед, неприкрито възмущение и най-сетне знаковия въпрос: „Какво пък е това? Имаме свободни места за машинни оператори във фабрика, ако ви интересува“.
Този отговор, освен смях, пробужда и огромно разочарование, защото съдържа в себе си един дълбоко вкоренен проблем в българското културно и художествено пространство. Истината е, че това е една от професиите, които още се борят с известна доза предразсъдъци. Красноречив е и фактът, че дори в институцията, която трябва да е запозната поне с различните професионални насоки, не са чували за тази професия.
Една от причините за това е, че самата дума е чуждица, която произлиза от английския глагол curating, обозначаващо аранжирането и представянето на някакъв вид информация по определен начин. По-дълбоките корени на думата са в латинското ‘curare’ – грижа се. В този смисъл кураторът се грижи не само за самите творби в дадена изложба, но и за комуникацията между автора и публиката, между институцията и обществото, между историческия и настоящия художествен поглед.
В България за еквивалент на куратор се счита ‘уредник’ на даден музей или галерия. Има обаче огромна разлика между двете понятия. Ролята на куратора, съдейки по естеството на работата която извършва, включва много повече елементи от това да се представи някоя колекция или изложба в дадена културна институция. За разлика от уредника, кураторът може да работи на различни места, с различни организации и групи, и да се занимава с множество разнородни аспекти от даден проект.
Кураторът включва в себе си и уредника, и критика, и архивиста, и научния изследовател, и администратора. Понякога дори заема значителна част в креативния процес. Неговата роля е да изгради многопластова дискусия между художниците, публиката, институциите и историята – една не лека задача, изискваща както организационни умения, така и значително количество въображение и креативност.
За първи път думата се появява в България в началото на 90-те години. Тогава обаче терминът звучи непознато в културните среди и дори подигравателно. Към края на десетилетието обаче вече се наблюдава значителна промяна в нагласите, като много практитуващи творци и куратори започват да правят значителни промени в сферата. Позовавайки се на европейски и световни модели, те оказват влияние върху развитието както на кураторските практики в страната, така и на самото съвременно изкуство.
Една от първите, които се опитват да прокарат тези модели е Яра Бубнова (настоящият директор на Националната галерия), която през 1994г. организира първата курирана изложба в Пловдив, следвайки логиката на европейската практика на ‘фри-ленс кюрейтинг’. За проекта тя си спомня, че е трябвало да се свърже с директорите на музейните къщи, да води преговори с кметицата на Стария град, да оформи концепцията, да покани художниците и дори да намери пари за осъществяването на изложбата. В този смисъл, кураторът е не просто личност, изпълняваща конкретна длъжност, а цяла независимо функционираща, подвижна институция.
В крайна сметка той (по-често ‘тя’) се явява в културното пространство като медиаторът между артиста и неговата публика, между света на индивидуалното творчество и общото преживяване. Неговата задача е да формира контекста на дадена творба, изложба или проект, за да може смисловите идеи да бъдат изцяло разгърнати и да достигнат до зрителя. Кураторът заема най-важната роля в комуникационната верига между автор – творба – зрител и въпреки това неговата работа остава скрита, ‘зад завесите’.
Следващият път, когато посещаваш галерия, музей или фестивал, отдели момент, за да огледаш позиционирането на експозицията в пространството и невидимото направление на посещението ти в пределите ѝ. Несъмнено ще усетиш следите на куратора, който не само е предоставил и аранжирал художествения контекст, но също така е създал и концепцията, вдъхвайки живот на самите творби.