Автор: Габриела Александрова
Тръгнете по Главната улица на Пловдив на юг към Родопите без да се отклонявате никъде по пътя. Със сигурност след 11 км ще стигнете до едно от най-старите села, доскоро известно със своите черешови насаждения. В последните години градините са отстъпили място на импозантни къщи – модерни, кичозни, красиви, повечето в строеж. Селото е Белащица. Завийте на изток, включете навигацията и попитайте за вековните чинари и Чинаровата гора. Историята ги свързва с резиденцията на Никифор Ксифи, изградена на това място като дар от византийския император Василий Втори.
В края на юли 1014 година е битката на Самуил с византийците в Ключката клисура в планината Беласица. Предложението на военачалника Никифор Ксифи за обходна маневра решава съдбата на сражението. Слага началото на края на Първото българско царство. Нещо повече – Никифор Ксифи участва в ослепяването на самуиловата войска. Завръща се във Филипопол, а към подарената вече резиденция и обширни територии благодарният император изпраща и част от ослепените воини, за да работят.
Според легендата от чинарените тояги, на които се подпират, поникват днешните многовековни дървета. Три от тях, разказват, са връстници на драматичните събития.
Никифор Ксифи нарича мястото Беласица, в годините променено на Белащица. Близо до старите дървета, едното от които е и с най-голяма обиколка в България, е красивата през всички сезони Чинарова гора. Място за разходка, спорт, за концерти, изложби, сватби, фестивали… Усещането за спокойствие и хармония в гората вероятно са причината хората да се грижат за нея и след всяко събитие да не остават „следи от употреба”.
От чинарите тръгва пътека край Белащенската река, 750 м нагоре към хилядолетния манастир „ Свети Георги Победоносец”. Съграден е отново от Никифор Ксифи през 1020 г. Историята за основаването му, както и за съдбата му през следващите векове е оскъдна. Местните хора са на мнение, че византийският военачалник издига този манастир след проклятието на майка си и за да успокои гузната си съвест.
Мястото не е избрано случайно. Изследователите на древността твърдят,че свещените пространства са организирани в близост до извор. Много е вероятно населението, живяло преди хилядолетия, да е почитало Тракийския конник като свое най-важно божество. Паралелът му със Свети Георги е категоричен. Манастирът е точно до такава лековита вода. Според едно от преданията ослепените воини откриват силата на аязмото и не е изключено това да е причината Никифор Ксифи да го построи тук. Няколко години по-късно той напуска този свят с мрачната слава на виновник за рухването на българското царство, но оставя манастира. Изворът, който е в основата му, има вълшебно въздействие, според монахините, които днес са стопанките на това място. Само трябва силно да вярваш, твърдят те.
Ако решите да се върнете от манастира към селото по другия, централния път, ще се срещнете с лисиците, вълчиците и птиците на пловдивския скулптор Ангел Каравланов. Изсечени са от стволовете на изсъхнали дървета и сякаш винаги са били част от вълшебството на селото.
Автобуси за Белащица тръгват на всеки кръгъл час през деня от автогара „Родопи”.