Автор: Елисавета Видева
Срещнах се с Марина Симеонова ден след втория концерт от фестивала “4х2: Светът в четири ръце“. На него тя и талантливата пианистка Венета Нейнска представиха вълнуващи произведения от България и света, включително и световната премиера на „Тайван“ от тайванско-американската композиторка Синди Хсу.
Марина Симеонова – една симфония от емоции, която завладява с присъствието си още преди първото „здравей”. На срещата ни се появи широко усмихната, цели три метра преди да доближи. Кучето й Марко щъкаше около нея в унисон с неукротимия й характер. Млада, чаровна и изключително талантлива, Марина е една от причините да си казваме „Да, в Пловдив наистина се раждат много талантливи хора.”
От 6-годишна учи в Пловдивското музикално училище „Добрин Петков“, продължава образованието си в Национално музикално училище “Любомир Пипков” в София. Талантът й я отвежда чак в Торонто, където се намира и една от най-престижните музикални консерватории в света – Glenn Gould School of the Royal Conservatоry of Music. Годишно там приемат не повече от 5 души в специалност, а Марина дори получава покана лично от известния пианист и преподавател Джон Пери. След завършването си в Кралската консерватория, тя продължава обучението си в Boston University College of Fine Arts. Към момента завършва последната година от магистърска степен към Университета на Монреал. Преподава пиано на 15 ученици в България, както и онлайн извън страната.
В това интервю Марина ни разказва за вълненията около концертите, за произведенията, които звучат, защо класическата музика може да бъде музика за всеки и как мечтае да се развие фестивалът в бъдеще.
Марина, разкажи ни как се зароди идеята за създаването на фестивала 4Х2?
– Кандидатствах по проект на Национален фонд „Култура“. Първоначалната идея беше да организираме серия от концерти с изпълнения на четири ръце на едно пиано. В условията на пандемия беше трудно да се събират на едно място музиканти с различни инструменти. А по този начин се изискваше присъствието само на двама души и един инструмент. Брат ми, който също е пианист, ми помогна с написването на проекта. Фестивала нарекохме 4х2, защото двама души свирят на четири ръце и на всеки концерт се изпълняват по четири произведения от четирима различни композитори. Впоследствие открихме, че до момента не се е организирал друг подобен фестивал. Музикалните фестивали навсякъде по света се провеждат в рамките на един сезон, обикновено на месец. Ние целяхме периодично да организираме концерти от различни краища на света. Първите ни концерти се състояха в Тютюневия склад и на Римския стадион. Скоро ще знаем и локациите за другите два през юни.
Как протича подготовката за един такъв концерт?
– Паника, паника, паника! Предизвикателство е да се свири на четири ръце, защото дълги години един пианист се учи да свири на пиано, балансирайки звука по един начин. Но в един момент сяда да свири до друг човек и му се налага да се адаптира. Това изисква много търпение, напасване и най-вече много репетиции. Всъщност клавиатурата изглежда голяма, когато пред нея застане един човек, но когато сме двама, се получават сблъсквания, прехвърляния на ръце, всякакви ситуации. В крайна сметка е интересно, различно и забавно. Хубавото е, че се развиват нови умения, което няма как да стане, когато свириш сам. Това е основната причина да обичам свиренето с други хора.
Освен репетициите, другите предизвикателства, свързани с организацията, включват: транспортиране на пианото, което обикновено е скъпо и трудоемко; наемане на оператори и фотографи; реклама и още сто неща.
На този концерт имаше и световна премиера!
– Да! Освен пиесите на двамата известни френски композитори от 20 век, които ние с Венета много обичаме – Габриел Форе и Морис Равел, ние представихме композиторката Синди Хсу, с която се свързахме само преди месец. Тя е родена в Тайван, но живее в САЩ. Сюитата, която е написала, се казва „Пощенски картички”. Първата част “Тайван” е нарекла на родното си място , а втората – „Парижки въздух”, защото Париж е бил вторият й дом. Всички сме много развълнувани, че световната премиера на произведението „Тайван” се състоя на нашия концерт. Тук е моментът да спомена колко е важно за нас да изпълняваме произведения на творци, които сега са сред нас и сега творят, за да ги подкрепяме по този начин. Прекрасно е, че имаме възможност да общуваме с композиторите, чиито пиеси свирим.
Българската пиеса, която наелектризира публиката, е на пловдивския композитор Николай Стойков. Неговите „Танц върху жарава” и „Огнено шопско” от цикъла „Български танци” бяха много ритмични и увличащи.
Като деца с брат ми сме се запознавали с композитора, даже пазя наша обща снимка. За съжаление той почина само преди няколко месеца.
Как предвиждаш, че ще се развие фестивалът в бъдеще?
– Искаме нашият фестивал да се провежда периодично през цялата година и да може да се предава на живо отвсякъде. Идеята ни е всяко професионално дуо да може да се включи от всяка точка на света, изпълнявайки пиеси на български композитори, както и на живи композитори от всякакви националности. Не знаем какво ще се случи през следващите години и дали ще имаме възможността да присъстваме физически на концерти толкова често. Точно това е и целта на фестивала – с една камера, едно пиано и двама изпълнители да можем да достигнем до максимален брой хора.
Класическата музика би ли могла да бъде музика за всеки? Нужна ли ни е специална подготовка, преди да посетим един такъв концерт? Как успяваш ти да стигнеш до публиката?
Чрез комуникация. Преди да изпълня една пиеса, аз разказвам за нея на достъпен език. Разказвам малко за композитора, защо и как е написано произведението, какво се очаква да чуят слушателите. Винаги има интересни факти, които да бъдат споделени, за да привлекат вниманието. Всъщност ние като музиканти, за разлика от актьорите например, не сме обучавани на сценично поведение. И така, след като си свикнал да свириш по няколко часа на ден, излизаш пред публика, и се чудиш как да се държиш. Аз нямам подобни притеснения, може би защото и двамата ми родители са журналисти и винаги са ме учили колко е важна комуникацията.
Освен това, ние предпочитаме концерите ни да не са прекалено дълги, а пиесите да бъдат динамични и разнообразни. По този начин те са достъпни за всеки.Това, че концерите ни са в нетипична обстановка, позволява на публиката да се държи по-свободно, а не да стои скована и никой да не смее да мръдне, кихне или гъкне.
Такова поведение на публиката не разсейва ли музикантите?
Да, възможно е. Но контактът с публиката е много важен за нас, изпълнителите, и винаги е приятно, когато забележим положителни реакции от хората. А това някак си се усеща, колкото и да сме концентрирани в изпълнението. Повечето родители не водят децата си на концерти от страх да не нарушат тишината в залата, но как иначе да възпитаме у тях любов към музиката на живо. Наша отговорна задача пък е да представим класическата музика по най-вълнуващия и занимателен начин.
Музиката обединява ли наистина?
Иска ми се да е така. Точно затова нашите концерти са безплатни. Искаме да достигнат до възможно най-много хора. Разбира се, има възможности и за дарение. Организацията на един такъв концерт изисква немалко средства, ето защо разчитаме на спонсорски дарения.
Общоприето е, че класическата музика е за определена прослойка от обществото, че е нужно е да имаш финансова възможност, за да си позволиш да посетиш такъв концерт, да си облечен по определен начин и да имаш определени знания. Ние се опитваме да разчупим този стереотип. Искаме да привлечем хора, които обичат музиката, но имат известни притеснения, че не се чувстват на мястото си.
За кого е подходящ фестивалът 4х2?
– За абсолютно всички. Хора от всякакви прослойки, всякакви раси, народности. За всеки, който обича музиката.
Ако искате да научите повече за фестивала и за Марина, посетете facebook.com/4x2festival.
Снимки: Соня Генчева