,Лайфстайл,

Иван Фратев – Удоволствието да Даваш

Иван Фратев – Удоволствието да даваш

Основателят на наградата “Борис Христов” за принос към пловдивската култура е един от най-изявените български меценати. Защо е избрал Пловдив за своя постоянен дом и какво го кара да дарява на българските таланти последните 20 години, ще научите от интервюто му за Highstreet.

Иван Фратев е човекът, когото всеки артист или музикант мечтае да срещне някой ден. Грижовен, отговорен, земен и със страхотно чувство за хумор, той дава възможно най-добрия пример за това какъв трябва да бъде един меценат. В последните 20 години пловдивчанинът е помогнал на десетки български музиканти и културни дейци – тук и в чужбина. С всички тях той поддържа връзка и до днес, а броят на концертите, които успява да посети, е почти толкова невероятен, колкото и броят на произведенията, написани от Моцарт.*

“Болен съм на тема ‘’Пловдив”, с усмивка казва г-н Фратев; “смятам, че това е един град, който може да се развие повече – и именно затова му трябват хора; ‘’добрите трябва да се стараят да дадат нещо, за да може и градът ни да става все по-добър ”. Допълва, че това е причината за учредяването на наградата “Борис Христов” – да бъдат оценени тези, които допринасят за културното развитие на града.

Иван Фратев казва, че подпомагането на музикалните таланти на Пловдив му се е сторило ‘’лесно’’, когато с клуба, в който членува, “Roundtable”, решават да разширят дейността си. До третата си година – 2001-а – клубът подкрепя Пловдивския университет наред с Техническия, Медицинския, Аграрния университет и УАСГ. Първият жест на г-н Фратев към изкуството е основаването на стипендии за студенти на АМТИИ в Пловдив. “Беше много по-лесно да прецениш кой заслужава – можеха да се изкоментират нещата с ректора, със студентския съвет…в крайна сметка ние не подбирахме стипендианти по успех, а на база това, което човек е дал. В Пловдивския и Техническия университет например водещ в решението ни е успехът на учениците”, разказва той.

Меценатът се среща често с млади хора – някои се свързват с него, други той самият намира. Дори когато няма възможност да помогне в момента, им дава съвети, и най-ценното – времето си.

За удоволствието да даваш г-н Фратев казва, че това е нещо, на което човек се учи, а не се ражда с него. “През последните 20 години съм имал много свои проекти, но се е случвало и да финансирам нещо, което ми е харесало в последния момент – като например фестивала ‘’4х2: Светът в четири ръце” …” Споделя и че се старае да не се ‘’разпилява’’ – когато работи за една кауза, той съсредоточава цялото си внимание и енергия там, за да е сигурен, че всичко се случва по най-добрия възможен начин.

Според него затварянето на изкуството ‘’само за себе си’’ – купуването на картини за лични колекции или за дома – е егоизъм. Убеден е, че човек трябва да споделя, и адмирира това, което е направила галерия ‘’Джуркови” – вложени са лични средства в реставрация на паметник на културата, след което е предоставен на обществеността, българско изкуство, подредено с любов.

За Иван Фратев меценат е човек, който помага за развитието на изкуството на живи автори, за разлика от един инвеститор, който купува произведения на изкуството, за да ги притежава, от автори, които вече не са сред нас и няма как да им бъде помогнато.

Наградата “Борис Христов” за цялостен принос към културния живот на Пловдив е единствена по рода си. За нея не се кандидатства и няма номинации от публиката. Жури от изтъкнати пловдивчани и меценати избира най-подходящите кандидати и решава кой е най-достойният сред тях. “Това са хора, които наблюдават, по един или друг начин, изкуството в нашия град. На тях мога да разчитам не само заради това, а и защото са искрени и свободно изказват мнението си”, пояснява Иван Фратев. Надеждата му е връчването на наградата да се провежда всяка година – по тази причина вече са готови следващите няколко статуетки, изработени от пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки.

В емоционална реч на откриването на Opera Open в началото на юни меценатът обяви и първия културен деец, удостоен с отличието – Нина Найденова, директор на Опера Пловдив. “Тази награда е учредена с цел засилването на обществената подкрепа за културата в нашия град” – каза г-н Фратев и добави: “Първата такава награда е заслужил човек, който не е от Пловдив, но с присъствието си в града ни през последното десетилетие е допринесъл много за нивото на културния живот тук, както и за това името на нашия град да се споменава с възхищение в артистичните среди в Европа.” С огромно вълнение той изреди и някои от многобройните заслуги на г-жа Найденова – тя е един от водещите оперни режисьори в България, нейни постановки се играят в оперните театри в страната и по света. Опера Пловдив под нейно ръководство има повече от 55 премиери (над 20, от които, тя самата режисира), възроди фестивала на Античния театър с над 30 годишна история и превърна “Opera Open’’ в една от емблемите на нашия град…благодарение на нея оперният туризъм в Пловдив вече е факт. Нина Найденова е автор на платформата ‘’Госпожа Опера”, която днес е “международен пример за възпитаване на деца с изкуство”; създател е и на форматите ‘’Опера бутик” и “Малка нощна музика” за нови публики, както и алтернативни програми, в които опера Пловдив има възможността да стане част от градската култура.

Иван Фратев се надява в бъдеще наградата “Борис Христов” да бъде връчвана и на културен деец, който не е български гражданин, като по този начин да се стимулира интереса на повече чужденци към Пловдив. Той не изключва възможността условията да се променят в следващите години – “аз обичам да чувам чужди мнения, старая се да се вслушвам в тези, които смятам за правилни, ако някой ни подхвърли кандидатура, за която не сме се сетили, ние ще я обсъдим.”

Има вероятност журито да бъде увеличено догодина, както и наградата в бъдеще да бъде повече от една – но за всичко това ще разберем в идните 12 месеца. За мецената наградата е едно голямо “благодаря” от името на Пловдив към всички, които допринасят за неговото културно развитие.

 

* Моцарт е написал над 600 произведения

 

Снимки: Alexander Богдан Thompson, Мила Пенкова