Автор: Деница Велкова
Всеки от нас принадлежи към различни социални групи, като семейство, приятели, работни екипи, политически сдружения или някаква специфична форма на свободното време. В различните групи индивидуалната природа на човека намира уникална връзка с неговата съществена социална природа.
Необходимостта от принадлежност е силна психологическа мотивация.
Най-влиятелната версия на теорията за необходимостта от принадлежност е предложена от Рой Баумайстер и Марк Лири, чиято теория поставя потребностите от взаимоотношения като една от най-важните потребности, които хората трябва да изпълнят. Те сравняват задоволяването на необходимостта от принадлежност с осигуряването на потребности като храна и подслон, които са необходими за оцеляването. Според авторите, за да се удовлетвори мотивът за принадлежност, трябва да бъдат изпълнени два аспекта на взаимоотношенията: хората трябва да имат положителни и приятни, а не отрицателни взаимодействия с другите и тези взаимодействия не могат да бъдат случайни, а по-скоро трябва да се осъществяват като част от стабилни, трайни взаимоотношения, в които хората се грижат за дългосрочното здраве и благосъстояние на другия.
Хората реагират отрицателно, когато нуждата им от принадлежност е неудовлетворена. Хората, които са приети за членове на група, са склонни да се чувстват по-щастливи и по-доволни. Да си щастлив, до голяма степен е резултат от това колко връзки има човек и доколко тези връзки са стабилни и удовлетворяващи. И обратно, когато хората са изключени от групи или техните взаимоотношения се разпадат, те изпитват различни негативни емоции. Тревожността е една от основните форми на негативни емоции, произтичащи от загуба на връзка. Депресията и тъгата също могат да бъдат резултат от това, че не са приети в групи или връзки и често депресията и тревожността вървят ръка за ръка, когато хората се чувстват отхвърлени. Ревността е друго негативно чувство, което е пряко свързано с междуличностните връзки. Ревността е чувството, че някой ще/или е отнел нещо, което човек има и не иска да загуби (специална, значима за нас връзка). Самотата е хронично състояние на чувство, че човек няма достатъчно удовлетворяващи взаимоотношения. Самотата е повече от липса на социален контакт, защото човек може да има множество взаимодействия през целия ден, но въпреки това да се чувства самотен. Чувството на самота е пример за това как трябва да протичат взаимодействията в контекста на дълготрайни връзки, за да се задоволи нуждата от принадлежност. Хората имат по-качествен живот и живеят по-дълго, когато се чувстват част от поддържащи, грижовни отношения.
Всяка личност на определен етап от развитието си прави обоснован и съзнателен избор за своето място в живота. Това е нейното жизнено самоопределяне. По този начин личността се включва съзнателно в обществената действителност. Посредник на това включване е групата.
Принадлежност към група…
Групата е основна форма на социален живот, която заема видно място сред различните социални структури, които са се развили в хода на човешката история. Това е и най-често срещаната форма на социална мрежа.
Въпреки че хората са способни да живеят самостоятелно и отделно от другите, те се присъединяват към другите, защото групите отговарят на техните психологически и социални нужди. Ако насочим поглед към себе си, ще видим, че още от ранно детство принадлежим към групи. Отношенията ни с и в тях са динамични, с често настъпващи промени.
Според теорията за социалната интеграция, групите са склонни да се формират винаги, когато „хората стават зависими един от друг за задоволяване на своите нужди“ ( Moreland, RL 1987).
В определени моменти от живота си ние изпитваме желание да се отдръпнем от някоя от групите на принадлежност, защото вече не се чувстваме добре в нея и имаме нови, различни потребности. Критикуваме я, подлагаме на съмнение значението й за нас и накрая решаваме да я напуснем. Ако се замислим, ще забележим, че това се дължи на сравнението, което правим между нашата група и друга, изглеждаща ни по-привлекателна, от която бихме желали да сме част.
За да бъдем приети в тази нова група, трябва да променим нещо в начина си на действие и дори и в начина си на мислене. Групата, към която се стремим да се присъединим, е нашата референтна група. Тя ни дава опорни точки за сравнение, позволява ни да се самооценим, предлага ни норми и модели на поведение, въздейства върху нагласите и мненията ни. Понякога се случва така, че, сравнявайки се с друга група, установяваме, че все пак нашата група на принадлежност не е толкова неподходяща за нас и решаваме да продължим отношенията си с нея. Референтна група е тази, с която човек е обвързан психически или се стреми да се обвърже, тоест групата, с която се идентифицира или желае да се идентифицира занапред. Референтна група може да представлява както отделен човек, така и множество от хора, които представляват за индивида източник на мнения, убеждения, ценности и отношения, определящи неговото поведение. Включвайки се към дадена референтна група, индивидът отчита такива нейни характеристики, като начин и стил на живот, социално влияние и престиж, финансов доход и т.н.
Защо се присъединяваме към групи? В някои случаи се присъединяваме към група, защото се нуждаем от услуга или достъп до информация. Може да бъдем привлечени и от група, защото се възхищаваме на групата или нейните членове. Независимо дали го осъзнаваме или не, нашите идентичности и себепонятия се изграждат на база групите, с които се идентифицираме. Групата ни помага да посрещнем своите инструментални, междуличностни и идентичностни нужди.
Какви функции има референтната група?
Групата ни дава възможност да сравним себе си с другите
Терминът „референтна група” е използван за първи път от американския психолог Хюман, който разработва концепцията и изследва някои от нейните свойства в „Психологията на статуса” (Hyman, Herbert H. ,1942). По време на изследванията си върху социално-икономическия статус той установява, че субективния статус (този, който си мислим, че притежаваме) не отговаря на обективния статус (такъв, за който можем да съдим по доходи, ниво на образование, професия, семейно положение, възраст и т.н.), а зависи най-вече от групи, с които човек се приравнява. Тези, които използваме като база за сравнение и самооценка. Този процес на социално съпоставяне се появява винаги, когато сме затруднени да се самоопределим или сме несигурни в способностите си или мненията си. Така намаляваме несигурността си. При липса на точни критерии и чрез сравнение с другите намаляваме колебанията си.
Теорията на Леон Фестингер за социално сравнение (Festinger, L. 1950,1954) предполага, че в много случаи хората се присъединяват към други, за да оценят точността на личните си убеждения и нагласи.
В някои случаи също предпочитаме да се присъединим към други, които са дори в по-лошо положение от нас. За да поддържат чувство за собствена стойност, хората търсят и сравняват себе си с по-малко щастливите.
Групата ни помагат да отговорим на съществено важния въпрос „Кой съм аз?“
Здравият разум ни казва, че нашето чувство за себе си е нашата частна дефиниция за това кои сме, един вид архивен запис на нашия опит, качества и възможности. И все пак Аз-ът включва и всички онези качества, които произтичат от членството в групи. Хората се определят не само от техните черти, предпочитания, интереси, харесвания и антипатии, но и от техните приятелства, социални роли, семейни връзки и членство в група. Аз-ът е не просто „аз“, но и „ние“.
Групата също така предоставят разнообразни средства за поддържане и засилване на чувството за собствено достойнство, тъй като оценката ни за качеството на групите, към които принадлежим, влияе върху колективното ни самочувствие ( Crocker & Luhtanen, 1990).
Ако самочувствието ни се разклати от личен неуспех, можем да се съсредоточим върху успеха и престижа на нашата група. Освен това, сравнявайки нашата група с други групи, ние често откриваме, че сме членове на по-добрата група и затова можем да се гордеем с нашето превъзходство. Чрез очернянето на други групи, ние издигаме както нашето лично, така и нашето колективно самочувствие ( Crocker & Major, 1989 ).
Самочувствието не е просто високо самочувствие, а самоодобрението, което изпитваме, когато сме включени в групи ( Leary & Baumeister, 2000 ).
Самочувствието не е просто показател за чувството за лична ценност, но и показател за приемане в групи – Модел на социометъра на Марк Лири
Теорията за социалната идентичност например, предполага, че не просто класифицираме другите хора в такива социални категории като мъж, жена, възрастен или студент, но ние също се категоризираме. Освен това, ако силно се идентифицираме с тези категории, тогава ще си припишем характеристиките на типичния член на тези групи и така ще се стереотипизираме. Ако например вярваме, че студентите са интелектуалци, тогава ще приемем, че и ние сме интелектуалци, ако се идентифицираме с тази група ( Hogg, 2001 ).
Групата може да изпълнява нормативна функция.
Това е процесът, в който човек се съобразява с нормите, моделите на поведение и стойностите на референтната група. При включването му в нея, той се опитва да „нагласи” поведението си в съгласие с членовете й. Приемането на нормите на една група, на която не принадлежи, е донякъде несъгласие и неприемане с тези на неговата група на принадлежност. Тоест човек поема риска да смени нормите си, да смени групата си, за да улесни приемането си в нова група, която му се струва по-привлекателна.
Групата предоставя на членовете информация, помощ и социална подкрепа.
Въпреки че всеки вид приятелство се оценява, ние предпочитаме тези, които ни предоставят увереност и подкрепа, както и точна информация.
Хората също се присъединяват към групи, защото искат да имат известен контрол върху процеса на вземане на решения или да повлияят на резултата от групата. Да бъдеш част от група позволява на хората да споделят мнения и да влияят на другите. И обратно, някои хора се присъединяват към група, за да бъдат контролирани, защото не искат да бъдат единственият взимащ решения или лидер и вместо това искат да им бъде дадена роля, която да следват.
Точно както влизаме в междуличностни отношения, защото харесваме някого, ние сме привлечени към група, когато сме привлечени от нея и / или нейните членове. Групите също така осигуряват подкрепа за другите по начини, които допълват подкрепата, която получаваме от значимите други в междуличностните отношения. Някои групи, като терапевтичните групи например, съществуват предимно за да осигурят емоционална подкрепа.
Цитирана литература:
- Leary, MR & Baumeister, RF (2000). Същността и функцията на самооценката: Теория на социометъра. Напредък в експерименталната социална психология, 32 , 1–62.
- Hogg, MA (2001). Социална категоризация, обезличаване и групово поведение. В MA Hogg & RS Tindale (Eds.), Наръчник на Блекуел по социална психология: групови процеси (стр. 56–85). Малдън, Масачузетс: Блекуел.
- Festinger, L. (1954). (1954). Теория на процесите на социално сравнение. Човешки отношения, 7 , 117–140.
- Festinger, L. (1954) (1950). Неформална социалнкомуникация. Психологически преглед, 57 , 271–282.
- Moreland, RL (1987). Образуването на малки групи. Преглед на личността и социалната психология, 8 , 80–110
- Leary, MR (2007). Мотивационни и емоционални аспекти на себе си. Годишен преглед на психологията, 58 , 317–344.
- Leary, MR & Baumeister, RF (2000). Същността и функцията на самооценката: Теория на социометъра. Напредък в експерименталната социална психология, 32 , 1–62.
- Crocker, J., & Luhtanen, R. (1990). Колективно самочувствие и пристрастност към групата. Вестник за личността и социалната психология, 58 , 60–67.
- Crocker, J., & Major, B. (1989). Социална стигма и самочувствие: Самозащитните свойства на стигмата. Психологически преглед, 96 , 608–630.
- Hyman, Herbert H. 1942 Психологията на статуса. Архив на психологията No 269.