Автор: Гергана Тодорова
Виното безспорно е необятна тема. То е неспирно желание за откриване на нови вкусове и аромати, на нови изживявания. Виното може да извиква скрити емоции и забравени спомени. То е провокация към самите нас, но е и огледало на нашия мироглед. Винената култура означава не просто да познаваме виното като стил, произход, технология, а лесно да се ориентираме в изобилието от вина, познавайки собствените си предпочитания.
За да опознаем виното и нашия вкус, първо трябва да скъсаме с някои предразсъдъци и митове.
“Хубавото вино е скъпо”, е твърдение, което често можете да чуете от винените сноби, които желаят да останат сами в своя кръг от илюзии. Трябва да знаем, че хубавото вино има справедлива цена, и всеки може да определи границите си. Истината е, че скъпо би било всяко вино, което ще съчетаем с неподходяща храна, или ще изпием на неподходяща температура, или ще отворим твърде рано или късно във времето, когато то не е още съзряло за пиене, или вече е негодно за консумация. Ето защо най-добрият начин за разумни покупки е да посещаваме винени изложения и фестивали, където за скромната сума за вход, можем да опитаме десетки вина и да намерим тези, които отговарят на нашите предпочитания. В Пловдив такива събития не липсват.
Фестивалната култура на града, в която се вписват все по-успешно и винарските изби, започва да разчупва и още един остарял модел на мислене,че виното е само за специални поводи. Не, то може да е част от всяка обикновена вечеря и среща с приятели. И е време местата за хранене в Пловдив да отговорят на тази тенденция, предлагайки разнообразие от качествени и интересни вина в различни стилове, които се консумират не само със сериозна вечеря, но и като аперитив.
Говорейки за виното, не може да не обърнем и внимание на храната. Тя обича виното и когато е в синхрон с него, съчетанието може да се превърне в една мини експлозия от нови и неочаквани вкусове. Трябва да следваме определени правила в комбинацията, но можем да се разделим с едно от добре познатите клишета “Бяло вино за риба и пиле, червено вино за червени меса”. Това твърдение, разбира се, не е грешно. То може да ни ориентира, за да не изпаднем в генерално катастрофални комбинации( таниново вино с мазна риба, което ще предизвика метален вкус в устата ни). От друга страна, може да ни лиши от неочаквани комбинации. А често, когато поемаме по нетрадиционния път, стигаме до много по-интересни места.
Най-емблематичният сорт за Пловдив – маврудът, също е увенчан с някои легенди и митове. Те внасят колорит и са съхранили важни културни и исторически факти, преплетени в любовта на българина към виното, датираща от древността. Но можем спокойно да се разделим с едно от схващанията, че маврудът е тежко, мощно, плътно, “мъжко” вино. Всъщност гроздето от този сорт предопределя стил вина, които са по-леки, отколкото са ни завещали разказите на нашите родители. И модерното винопроизводство показва все по-добри примери за истинското лице на мавруда. За него ще се говори още повече през октомври, когато в Пловдив (а и не само) се подготвят празници, посветени на Деня на мавруда. На 26 октомври той ще се отбележи за първа година.
Старите български сортове са това, с което трябва да се гордеем и което трябва да познаваме и да показваме пред света. Но със старите вина трябва да внимаваме. Една от най-силните заблуди е, че колкото по-старо е едно вино, толкова по-хубаво е то. Добре е да знаем, че над 90% от вината на пазара са предназначени за бърза консумация в рамките на година или две. Вината, които могат да отлежават дълго, имат специфични качества, които им помагат да отлежават 5, 10 или 15 години в бутилка, и да развиват по-комплексни вкусове и аромати с времето. За да изберем вино с потенциал, което да бъде изпито след време по определен повод или годишнина, трябва да се консултираме с винен специалист и да посетим място, където на условията за съхранение се обръща специално внимание.
Най-приятният начин да опознаем виното, да опитаме различни сортове и дори да намерим енотечни вина, в които да инвестираме, е като посещаваме различни винарски изби. Не се поддавайте на внушението, че виненият туризъм е само за „разбирачи“. Виното е за всички с отворено съзнание и неспирен търсещ дух за приключения и нови усещания. Най-лесният начин да учим за него е като отидем в неговия дом, като се запознаем с неговите създатели, усетим тяхната емоция и философия, затворена в бутилка вино. А за нас, живеещите в Пловдив, в центъра на най-големия винен регион – Тракийската низина, пътищата към виното са много.