Автор: Деница Велкова
Как се влюбваме?
Съществуват различни теории и концепции по въпроса, различни фактори, които повлияват нашия избор. Едва ли е възможно да се построи универсална теория за избора на партньор.
Романтичният отговор е, че нашите инстинкти естествено ни насочват към хора, които са подходящи за нас. Любовта е вид екстаз, който изпитваме, когато сме в присъствието на благотворна и подхранваща душа, която ще отговори на емоционалните ни нужди, ще разбере тъгата ни и ще ни укрепи за тежките задачи на живота ни. Тази концепция смята, че трябва да оставим инстинктите си да ни носят, като внимаваме никога да не им пречим чрез педантичен психологически анализ и самоанализ или да пренебрегнем своите съображения за статут, богатство или произход. Нашите чувства ще ни кажат достатъчно ясно, когато сме достигнали съдбата си. Звучи прекрасно, нали?
Психоанализата оспорва тази идея. Теорията настоява, че ние не се влюбваме в тези, които се грижат за нас по идеални начини, ние се влюбваме в тези, които се грижат за нас по познати начини. Смята се, че ние имаме шаблон, създаден в детството, за това какво е обич и грижа. Може да вярваме, че търсим щастие в любовта, но това, което всъщност търсим, е познатото. Търсим да пресъздадем в рамките на нашите взаимоотношения самите чувства, които познаваме толкова добре в детството – много често те не се ограничават само до получаването на нежност и грижа. Не малко от хората са вкусили една друга любов в детството си, която е била объркваща, противоречива и с разрушителна динамика. Ето защо можем да се окажем в ситуация „да отхвърляме определени кандидати“, не защото грешат, а защото са „твърде добри за нас“ – изглеждат прекалено уравновесени, зрели, разбиращи и надеждни. Имаме си дори и такова вярване: „Много хубаво не е на хубаво…“ Склонни сме да преследваме по-вълнуващите кандидати, не с вярата, че животът с тях ще бъде по-хармоничен, а от несъзнателно усещане, че животът ни ще бъде успокояващо познат в своите модели на разочарование, които добре познаваме от дете. Психоанализата нарича процеса, чрез който идентифицираме партньорите си като „избор на обект“ – и препоръчва да се опитаме да разберем факторите, които полусъзнателно управляват нашите избори, за да прекъснем по-нездравословните модели, които може да проиграваме. Нашите инстинкти- нашите силни подводни течения на привличане и отвращение – произтичат от сложни преживявания, които сме имали, когато сме били твърде млади, за да ги разберем и които се задържат в предверията на нашите умове. Колкото и парадоксално да звучи, без тези сложни, но познати за нас поведения, е възможно просто да не се чувстваме обичани или да не сме нежни с някого. Може да сме били толкова наранявани от родителска фигура, че да сме развили нетърпимост към определени качества или черти, независимо дали са непременно отрицателни, или положителни. Всеки път, когато разпознаем негатив, откриваме асоциация в собствените си умове. По този начин рискуваме да правим избори, основани на асоциации от миналото, проектирани върху настоящето.
КАК ДА НАПРАВИМ ИЗБОР?
За да изберем разумно партньорите си, бихме могли да се спуснем в някои любопитни дебри на собствената си психика. Така бихме открили, че някои привидно хубави неща се улавят в нашите любовни филтри, тъй като по една или друга причина задействат аларми от миналото ни.
Като начало, може би е добре да се запитаме кои хора наистина ни отблъскват. Кои са онези черти и качества, към които имаме нетърпимост? Вероятно е да открием, че някои от чертите, които ни карат да се отвращаваме и дистанцираме, не са непременно отрицателни и въпреки това ни повлияват силно. Така нежният или надеждният партньор може да се превърне в нещо плашещо, от което трябва да бягаме. По пътя на осмислянето може да установим, че известна степен на жестокост или дистанция у партньора са качества, които принадлежат на нашия списък от нещата, от които ние наистина се нуждаем, за да обичаме и да се чувстваме обичани.
Кои са факторите, които ни повлияват?
Как и доколко те са се променили в исторически план, e също много любопитна тема. По-назад във времето, а и до сега в някои общества свързването между двама души се „урежда“, договаря от по-възрастните членове по различни съображения. Но днес този избор е все повече личен. Личен, но едновременно с това повлиян от променящите се тенденции на обществото. Факторите са най-различни: произход, възраст, социална принадлежност, местоживеене, образование, религия, културно обкръжение и т.н
Все пак, като че ли за най-важни са определени физическата привлекателност и сходството на интереси, мнения, ценности.
Физическата привлекателност представлява културно приетият стандарт за красота на мъжете и жените. И да, може да се каже, че красивите мъже и жени са по-търсени от останалите, независимо от личностните им качества. Основните причини за това, описани от социолози, са културните норми, престижът на добре изглеждащия партньор и стереотипното мнение, че красотата е свързана с други желани качества.
Сходството на интереси, мнение и ценности също се оказва изключително важно при избора на партньор, тъй като утвърждава собственото достойнство, подсилва чувството за ценност, увеличава увереността и по този начин човек се чувства социално приет.
Съществуват различни теоретични обяснения. Според теорията на размяната например, изборът на партньор следва законите на пазара с основен принцип- възнаграждението- максимално удоволствие и минимална загуба (1) Смята се, че всяка личност търси онзи партньор, който е склонен да увеличава най-много нейното възнаграждение. Правим едно уточнение- всяко социално поведение е в някаква степен размяна. Изследванията в тази област показват, че за жените най-висока пазарна стойност има физическата красота, а за мъжете- способността да се издигнат чрез статуса , работата, състоянието и семейния произход.
Друга теория твърди, че хората се свързват с подобни на себе си, тъй като водещ е стремежът за себеутвърждаване. Теорията за допълнителните нужди(2) пък твърди точно обратното. Според нея хората се свързват с такива, които имат различни мнения, оценки, съждения. Теорията на филтъра пък, като че ли обединява двете предходни, твърдейки, че факторът сходство на интереси, мнения и ценности е важен в началните фази на периода на ухажване, докато по-късно за отношенията е важно нуждите да бъдат допълвани. (3)
Друг важен аспект при избора на партньор са мотивационните причини на двама души, които избират да се свържат. Те също са най-различни (социализация, приемане ролите на пола, формиране на навици за взаимоотношения с другия пол, престиж). Могат да се разглеждат и като съзнателни и несъзнателни мотиви (4).
Доказано е също така, че културата и средата оказват основно влияние върху образа на желания партньор, затова едва ли е възможно да се универсализират някакви личностни характеристики. (5) И все пак- да привлича външно, да бъде с добро здраве, да бъде човек, на когото може да се разчита, да има приемлив характер, да е изградена и емоционално стабилна личност, с желание за дом и семейство, изтънчен и пр. (6)
Какъв тип партньор търсим?
Дали да бъде отражение на идеала, който сме изградили за партньора, или да е друг, с когото се срещаме и сме в състояние да се привържем, независимо от идеала?
Какъв вид необходимост реализираме с този избор?
Дали това да бъде човек, с когото най-лесно ще се живее (да поддържа личностната ни същност, да създава емоционална и икономическа сигурност), или да е човек, за когото ще е нужно да се правят жертви, за да се изгради задоволителен стил на живот.
Какъв тип партньор може да бъде избран от гледна точка на възможностите ни? (преди всичко от емоционална страна, не от материален характер или класов)
Привличането по своята същност е реципрочен процес. В този смисъл човек не може да направи избор, ако той самият вече не се е превърнал в обект на привличане за някой друг. Наблюдава се интерес и влечение към този друг, който най-много се надява изборът да падне връху него.
Ето и обобщението на краткия преглед по темата: независимо коя от разгледаните теории ви допада най-много, или пък кой от факторите намирате за най-смислен, едно от най-важните неща, които бихте могли да си подарите, е да имате достатъчно продължителен период на ухажване. Така ще можете да опознаете партньора си от всички страни- когато първоначалните елементи на любопитство и взаимно разкрасяване на личностите качества на другия отпаднат, и картината е по-ясна и пълна. От този първоначален период на привличането и срещането зависи до голяма степен и видът, и качеството на взаимоотношенията, които ще се реализират по-късно в брака или съвместното съжителство. Разбира се, това не би могло да предопредели стабилността на връзката или качеството на отношенията като цяло, защото това е един непрекъснат процес на взаимодействие и развитие.
От друга страна, партньорските отношения и тяхното качество са важни за емоционалното благополучие на индивидуално ниво.
Цитирана литература:
1.Huston, T.Foundations of interpersonal Atraction,N.Y., Academic Press, 1974.
2.Winch,R.F. Thr Modern Family, N.Y, Holt, Rinehart and Winston Inc. ,1963
3.Bowman, H.A., G.B. Spanier. Modern Mariage. McGraw-Hill Book Comp, 1978.
4.Nass,G.D. Mariage and the Family. University of Connecticut,1978.
5.Bossard,J.N., S.Boll, Familly Situations. University of Pennsylvania Press, 1962.
6.Kephart,W.M. The Family, Society and the Individual. N.Y., 1972