Автор: Петя Тодорова
Когато в началото на 80-те строителите на нов централен булевард в Пловдив се натъкват на старинни мозайки с птици, едва ли някой предполага, че четири десетилетия по-късно на това място ще бъде възстановен, макар и частично, най-големият раннохристиянски храм, откриван по българските земи.
На ограденото и скрито от очите на минувачите в продължение на 40 години пространство до католическата катедрала „Свети Лудвиг“ днес се намира съвременна сграда музей, която разказва истории за отдавна изчезнали култове. Ням свидетел на променящ се град с вековна история и много имена – Пулпудева, Филипопол, Тримонциум, Пълдин, Филибе, Пловдив – този храм на духовността ни връща във времето, когато християнството прави първите си стъпки като организирана религия.
Епископската базилика на Филипопол вече е отворена за посетители. Интересът е голям – в празничния 24 май се вие опашка от желаещи да видят един от най-значимите исторически обекти в града. Спазването на противоепидемичните мерки причинява неудобството да изчакваш отвън реда си за влизане, а слънцето вече е вдигнало температурите до безмилостните 30 градуса. Сянка или навес в обозрим периметър липсва, което води до леко напрежение сред посетителите, част от които са с малки деца. По отношение на управлението към момента обектът се намира в безтегловност, но независимо дали Археологическият музей или Общински институт „Старинен Пловдив“ ще го вземат, има върху какво да се помисли, за да е по-удобно и безопасно край входа.
Веднъж озовали се вътре, заедно с билета от касата, получаваме и чифт калцуни. Уместно решение, предвид факта, че мозайките са експонирани под стъклен под, предоставящ безупречна видимост.
Размерите на Базиликата са внушителни – близо 90 м по дължина и 36 м в широката си част. Но визуално най-впечатляващата част от нея са мозайките, които в два пласта покриват пода й. Отзивчиви екскурзоводи разказват, че първият слой датира от края на IV век и комбинира два вида мозайки, изпълнени в различни техники. Предполага се, че в резултат на земетресение те са хлътнали, което наложило подът на цялата сграда да бъде покрит с нов слой пъстроцветни камъчета. Птиците, с които е известна Базиликата, са в горния, по-късен мозаечен пласт, отнесен към началото на VI век. Те са експонирани на първия етаж, докато долният, по-ранен слой мозайки, е изнесен на второто ниво на сградата.
Информация за находките е налична и на интерактивни пана, от които става ясно още, че във Филипопол по онова време е съществувало ателие за мозайки, а местните хора били единствените в империята, които имали самостоятелен глагол със значение „правя мозайки“.
Сред фигурите, изобразени в мозаечни композиции, птиците имат най-съществено присъствие, като паунът (асоцииран с безсмъртието) заема ключово място в експозицията. Уверяваме се в това още в преддверието, където ни посреща голям медальон с неговото изображение. За ранните християни пернатите са имали символно значение и това кара някои изследователи да смятат, че подът на Базиликата всъщност пресъздава представата за Райската градина.
Величествената сграда е построена върху основите на по-стар езически храм, чиито зидове могат да се видят при обиколката. Много от неговите колони, капители и архитрави са използвани във втория градеж – практика, широко разпространена в Европа през Античността и Средновековието за бързо и евтино строителство. В продължение на три века (IV – VI в.) тази богато украсена църква била сърцето на Филипопол. Изоставена е през ранното Средновековие, а след време върху част от развалините й се появил некропол.
Хронологията на този дълъг исторически период се проследява посредством стотици изложени артефакти, в представянето на които помагат и съвременни технологии. Така например върху„стената на сенките“ вървят проекции на основните човешки дейности, свързани с мястото в продължение на векове. Устройства за виртуална реалност показват впечатляваща художествена възстановка на Базиликата, която разкрива в детайли архитектурата и атмосферата на вътрешността й. Модерни похвати са използвани също в „Зоната на откритията“, предназначена за деца, проектирана от екипа на „Музейко“.
На фона на десетките бутафорни и граничещи с кич атракции, наредили се през последните години, в които има много желание за печалба и малко историческа достоверност, Епископската базилика на Филипопол се откроява като реликва. Зад всеки детайл в експозицията стоят безкрайните часове труд на археолози, реставратори, историци, епиграфи, антрополози, нумизмати и орнитолози. А като мащаб и инвестиции начинанието по възраждането и експонирането на обекта са без аналог в българската история. И това не са само думи. Достатъчно е да прекрачите прага, за да усетите величието ѝ.
Снимки: Мила Пенкова