Автор: Калина Тодорова
В последните няколко години стана общоприето в България да се използва думата феминизъм, но не по предназначение, а по-скоро с явно пренебрежение, предимно описвайки така нареченото „мъжемразко“ поведение. Сигурно доста често сте чували и думата феминист/ка в съчетание с твърдението, че да си привърженик на идеята е просто модерно.
Какво обаче стои зад идеологията на феминизма? Дали наистина е просто нашумяла повърхностна мода или съдържа в себе си далеч по – съществени принципи? По какъв начин и доколко се е интегрирала идеята в България?
Кратка история на феминизма
Още от древността, в Западните култури фигурата на жената е обитавала домашното пространство. Тя е била виждана от обществото като майка, съпруга и домакиня. Публичният живот бил запазен за мъжа. В древна Гърция е съществувало и определението, че за „граждани“ могат да се смятат единствено свободните мъже навършили пълнолетие. Жените, децата и прислужниците не можели да участват пълноправно в обществото. С течение на годините това радикално разбиране коренно се е променило, но са били нужни векове развитие.
Едва в края на 19-ти век, в Ню Йорк се е състояла първата конвенция за правата на жените. Макар и в дребен мащаб, този бунт, по-късно познат като суфражетското движение, поставил началото на един дълъг процес. Това е и така наречената „първа вълна“ на феминизма, насочена предимно към правото на глас.
По-радикалната „втора вълна“ започва през 60-те и 70-те години на 20-ти век, като насочва движението към политическата сфера на живот и съпътстващите проблеми с неравенството и дискриминацията.
Модерният феминизъм или „третата вълна“ се оформя като идеология именно вследствие на целият този процес. Днес терминът съдържа в себе си не само борбата за равенство между мъже и жени, но и всеобхватния стремеж за равенство между раси, полове, възможности и класи.
Различни форми на феминизма?
Съвременните теоретици разграничават и три основни форми на феминизма. Първата е радикалната. Това са привържениците на идеята, че доминиращото статукво (хетеросексуални бели мъже) трябва да бъде тотално преобърнато и променено. Това значи да се отворят повече възможности главни постове да бъдат заемани от жени, например. Масово хората си мислят, че това е доминиращата форма на феминизъм. Истината е, че това е най-малко разпространената.
Вторият вид е либералният. При този вид липсва радикалният елемент, а основната цел е да се работи заедно със, а не срещу, структурата на масовото общество, за да може жените да се интегрират цялостно.
Третият и най-сложен вид е материалистичният феминизъм. Той се основава на виждането, че капитализмът и патриархатът са в основата на социалното потисничество спрямо жените. При този вид, полът се преразглежда като социална конструкция, която служи единствено за подсилване и поддържане на установените норми.
Поддръжниците на този и предходният вид феминизъм са далеч от определението за „мъжемразец“. Дори напротив. Феминизмът в най-разпространената си форма проповядва не само равенство между половете – от гледна точка на социо-културни, политически и икономически възможности – но и се застъпва за култивирането на равноправни, чисто човешки нагласи във взаимоотношенията с останалите, независимо кои са те и от къде идват.
В този смисъл можем да кажем, че феминизмът наистина е просто начин на общуване с околните и като цяло в обществото. Въпреки това, в България все пак терминът се е интегрирала по различен, негативен начин.
Феминизмът в България
До голяма степен това се дължи и на културният ни манталитет, останал от времето на социализма, когато държавата действително е третирала всички като равнопоставени. От една страна това е в наша полза, тъй като у нас не може да става дума за разминаване в заплащането или в достъпните професионални позиции между мъже и жени, както е в някои страни на Запад.
Това е и основният аргумент против феминизма - че той е просто излишен и ненужен. Този аргумент обаче има доста пропуски. Главният е, че независимо от привидното равнопоставяне между мъже и жени, дискриминацията на база расова и етническа принадлежност, както и на сексуална ориентация и идентификация, е налице във всички сфери на живота в България.
Живеем в отворено, глобализирано общество, но все още преобладават предразсъдъците, шовинистките нагласи и виждания. Понякога дори без да подозираме. Пловдив, София и всички останали големи градове вече са мултикултурни центрове за развитие. Приемането на феминизма е само малка крачка към това да бъдем част от едно прогресивно, глобално общество, в което да си застъпник за справедливостта и защитник на равенството е начин на живот, а не капризна мода.
Ако все още не сте убедени за мястото и значимостта на феминизма, изгледайте това кратко видео, в което Таня Лесенска говори за сексизма, предразсъдъците и домашното насилие в България.