Автор: Скот Ставроу
За автора
Скот Ставру е писател и преподавател по литературно творчество към Write Away Europe. Автор е на романа „Да изгубиш Венеция“ (с номинация в литературния конкурс People’s Book Prize за 2019-та година) и колекцията сатирична фантастика, „Животите на Хемингуей: супер тайните, досега непубликувани блогове на Ърнест Хемингуей“, носител на наградата за художествена литература ПЕН Хемингуей.
Преди да се премести в Пловдив, той живее и работи като писател в Прага, Венеция и гръцките острови. Може да намерите неговите книги онлайн и в книжарниците, а всичко за литературата му може да прочетете на ScottStavrou.com, както и информация за предстоящите литературни семинари в Пловдив на WriteAwayEurope.com. Следващият му роман „Never Shore Enough“ ще бъде публикуван тази пролет.
Пловдив: време е
При пътешествията има един парадокс, който само хората със слабост към тях разбират: колкото повече виждаш, толкова повече искаш да видиш. Преследването на следващото място и следващото нещо понякога измества идеята за тук и сега. Но ако тези променящи се времена ни научиха на нещо, това е, че времето, с което разполагаме, и как и къде го прекарваме, е най-ценният ни ресурс.
Когато сме на път, получаваме много, малки и големи уроци. Осъзнаваме колко е голям светът и каква малка частица от него сме ние. Научаваме за другите, за огромните ни различия, и многобройните прилики помежду ни. Ако имаме късмет, научаваме по нещо и за себе си. За това как да бъдем по-добри граждани на този велик, голям свят, който споделяме с всички останали.
Ако сме късметлии и попаднем на точното място в точното време, се научаваме как да живеем по-добре. Как да оползотворяваме времето си. Как да живеем тук и сега и да го правим пълноценно.
Със своята богата история и обещаващо бъдеще Пловдив е много добър в това да е тук и сега.
Това са емоция и чувство, завладели съвременен Пловдив, за да влязат под кожата ви и да усетите тръпката от това, че сте на точното място в точното време.
Защото, разбирате ли, в Пловдив всичко е свързано с времето – и с това как да разполагаме с него. И тук се оказва, че най-добрият начин да се справяме с това, е да осъзнаем, че докато всички сме повлияни от миналото си и визията за бъдещето, най-ценната валута, която трябва да похарчим, е днес. Да се научим да живеем сега.
Както всички най-добри уроци в живота, дори и в тази проста истина има преплетени пластове с противоречиви аспекти. Но това е само една от характеристиките, които правят Пловдив толкова пленяващ.
Може би едно от първите неща, с които градът привлича проницателните пътешественици, е че изглежда малко встрани от популярните маршрути. Никой не попада тук случайно, с нюх е следвал красотата от тръпката на случайните открития. Все пак Пловдив не е първото място, за което се сещат приятелите ви, когато обмислят пътуване до Европа. Сигурно доста от тях не са имали късмета изобщо да чуят за него. Но той е може би най-готиният град, за който приятелите ви не знаят. Той ви носи чувството на лично удовлетворение от това, че сте поели по непознатия път. От това, че не следвате тенденциите, а ги определяте.
Но после разбирате, че сте сгрешили и за това.
Защото Пловдив очарова посетителите си с преплетени, дори противоречиви сюжети. Подобно на древните си съседи, Рим, Атина и Истанбул, той е градът на седемте хълма. Но тъй като е най-старият непрекъснато населяван град в Европа, той е още по-древен и тук са оставени още повече следи. Всъщност, както мнозина ще ви кажат, само шест от седемте хълма са останали, единият е разрушен, за да може с него да изградят и части от Стария град. Стария град, който се извисява над Капана, един от най-очарователните и пленяващи творчески квартали в Европа.
Никой от познатите ви не е чувал за него, но някак всички са били тук и преди. Той е едновременно най-древният в Европа, с цялата си история и отличителни черти, но в същото време е оживен, динамичен град с обещаващо бъдеще, който все пак по свой начин се гордее с това, че е решен да живее в настоящето.
Пловдив е вторият по големина град в България. И както гласи една стара поговорка, когато си номер две, се стараеш повече. За щастие в Пловдив не е точно така. Едно от първите неща, които вероятно ще забележите, е ритъмът на живот. Това не е град, в който движещата сила е стремежът да бъде някой друг. Пловдив е удивително и отличително щастлив в собствената си кожа, сигурен в своята идентичност и горд да върши нещата по свой начин. И това чувство се прихваща. Научаваме се как да живеем по-различно, как да бъдем най-добрата версия на себе си.
В Пловдив всичко е свързано с времето, но и с настоящето.
Като исторически кръстопът с дълга и понякога безчестна история, оттук са минали всички, имало е стълпотворения (съвсем буквално) от посетители, много преди вие да разберете, че това е следващото ново нещо. Градът е бил желан, завладяван и отъпкван , много преди вие да пристигнете, през вековете е бил домакин на всякакви доброжелателни и недоброжелателни гости.
Далечни предшественици на модерните дигитални номади и авантюристични експати са траките в Пловдив, а след тях за известно време тук се е отбивал кой ли не. По стъпките на Филип и неговите македонци са последвали гърци, персийци, келти, римляни, готи, хуни, славяни, руснаци, кръстоносци и накрая османските турци, които малко са прекалили с гостоприемството му и са поостанали около 5 века. И все пак съвременен Пловдив посреща с добре дошли всички и гордо носи следите на величествената си история, дори и докато се носи към бъдещето. Римски артефакти и все още действащи амфитеатри редом до турските джамии и руски паметници. Готини кафенета, коъуркинг пространства, заедно с модерните ресторанти и барове си споделят павираните улички и свързват старото с новото. А по най-дългата пешеходна улица в Европа можете да се разходите от миналото в посока бъдещето.
Пловдив съчетава богатата история с жизнеността на динамичното бъдеще и все така живее тук и сега.
Пловдив е културен кръстопът и е свикнал да свързва Изтока и Запада, Севера и Юга, тук сякаш сте в центъра на всичко. В потока на такъв кръстопът се взимат решения. А когато се разходите по най-дългата пешеходна улица в Европа, от дълбините на миналото ще ви прошепне глас и ще ви каже айляк.
Това е дума, която събира в себе атмосферата на единствения по рода си град – Пловдив. Независимо от етимологията, тя се превежда горе-долу така – живей и бъди в настоящето. Семпла дума и семпла концепция, а трудна за разбиране, ако сте далеч от Пловдив. Тогава тя е не дума, а по-скоро начин на живот, който да възприемете. Докато седите и се наслаждавате на Пловдивското тук и сега, ще имате време, ако го разпределите правилно, да се насладите на иронията на онези ценни уроци в живота – да живеете тук и сега – в един от най-старите градове на Европа. Вероятно урокът е в това, че отнема време, може би цялото време на света, за да се научим, че всичко, което имаме, е тук и сега.
Да се научим на това, означава да се наслаждаваме да бъдем заобиколени от миналото, и да се чувстваме комфортно с всичко, което предстои. Защото вчерашните дни са минало и утрешните дни са само и единствено изпълнени с възможности, а Пловдив и неговите почитатели живеят добре и спокойно тук и сега.
Това е великолепието на Пловдив днес, че е точното място в точното време. А в Пловдив то е сега.