Автор: Мария Петрова
Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц.... Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш.“
Съвременните будители, които строят мостове между културата и хората и ги събират, са национално богатство. За тях, граници няма. Устремени в своята мисия, упорито като водата оформят и най-твърдата скала. Някои от тях са по-шумни, същи будилници. Други са тихи като спокойно море в безветрен юлски ден. Събират хората с изкуството и ги оставят да се опознаят, опитомят, сприятелят и харесат. В Бургас сцена, на която голямото театрално изкуство кани хората на среща, строи Маруся Русева. За своите 11 г. нейното „Арт Ателие“ е довело в морския град над 400 от най-хубавите постановки на театри от цялата страна. Слънчевото морско момиче е събрало над 200 хил. човека публика за Негово величество Театъра – гигантски подвиг, откъдето и да го погледнеш, във времена, в които думата „просвета“ е все по-бледа и бедна на съдържание.
Открива магията на театъра на созополската „Аполония.“ Потъва в обаянието на изключителни артисти като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов. За нея живата игра, превъплъщенията, историите поставени на сцената, са лекарство за почти всичко. „Събувам си обувките, обувам тези на героите на сцената и това ми помага да открия нужните ми житейски отговори и да мина през каквото ми е на душата“ – споделя тя. Любовта ѝ към театъра върви успоредно с тази към киното и книгите, към вълшебните светове, които дават на съвременните хора глътка свеж въздух и слагат ежедневието на пауза. Днес прави всичко, за да доведе големите артисти на България в морски Бургас – от общуването с творците и тяхното обгрижване, през наемането на залата, до продажбата на билети.
Подхожда към артистите с голямо уважение и любов. Сред близките ѝ приятели са Виктор Калев, Антонета Добрева-Нети, Красимир Ранков, Стефка Янорова. "Благодарение на нея преоткрих бургаската сцена" ѝ казва Васил Михайлов, по време на турнето за 75-ата му годишнина из страната – и това е един от най-ценните комплименти, които някога е получавала. Животът ѝ, е низ от всякакви интересности, които я срещат по пътя. Освен мястото, което и носи радост и къта щастливи детски спомени, Созопол е и градът, където преди години намира 12 хил. евро и ги връща на собственика им. Споделя, че личната ѝ Голгота е свързана с многобройните операции, които претърпява поради дефект по рождение. Решава, че ще е от онези, усмихнати и слънчеви хора, изпълнени със смях и добри идеи - и успява.
Днес непрестанно разширява дейността си, като организира и културни събития в други градове. Освен това, управлява и собствена сцена на изкуствата за 200 гости - историческият „Клуб Модерен театър“, отворил врати като второ кино на Бургас през далечната 1927 г. и преминал през редица превъплъщения през годините. Ето какво споделя Маруся Русева за читателите на HighStreet:
Маруся, защо превърна обичта си към театъра в свое поприще?
Неизменно идваше момент, в който изглеждах всички постановки в Бургас – и тези на нашия театър, и гостуващите. Сред публиката се усещаше общо желание за повече и различни спектакли. И така, малко на шега, но с голямо желание и без никаква претенция за каквото и да било, застанах от страната на организатора. Случи се съвсем случайно, благодарение на Невена Господинова, с която направихме първите няколко постановки. Помага ми до днес, когато има възможност. Мислех, че е много сложно да поканиш държавен театър с мащабна постановка. Оказа се, че не е така. Използваме всички налични сцени в Бургас - Културен дом на НХК, Държавна опера, Държавен куклен театър, Драматичен театър „Адриана Будевска“ , Военен клуб, Летен театър - Бургас, клуб „Модерен театър“. Наемам залата в зависимост от спецификата на постановката. Винаги съм казвала за себе си, че съм просто едно момиче, което обича да ходи на театър. Исках магията, която аз усещам да могат да я усетят и други хора – и това е повече от достатъчна мотивация за мен.
Трудно ли е да организираш гостуването на изкуството в Бургас?
Понякога е по-лесно, понякога е по-трудно. Зависи от момента, от постановката която гостува и от нагласата на публиката. Има много фактори, които влияят и те не винаги са едни и същи и понякога не могат да се предвидят. Важното е, че всичко, което правя, го правя с голямо желание и отношение към публиката и артистите. И ако понякога залата не е пълна, това е защото за точно този спектакъл е имало точно тази публика. В такива моменти си казвам, че съм направила всичко, което е зависело от мен. В началото когато започнах съм изкарвала не една и две безсънни нощи, притеснена дали ще се напълни залата. Защото вече не е достатъчно само да сложиш плаката и билетите да се продадат веднага.
Има ли българинът култура в театъра и какво диктува добрият етикет?
И да и не. Доста от хората пренебрегват молбата, отправена в началото на всяка постановка, да изключат звука на телефоните си. Имало е случаи, когато отговарят на позвъняването и обясняват на висок глас, че са на театър. Това е изключително неприятно за актьорите, особено когато има моноспектакъл. Един звън може да накара артиста да изгуби концентрация или да забрави репликите си например. Другият проблем е яденето по време на постановка- на всякакви храни в шумолящи опаковки. Имам чувството, че малко липсва уважението към артиста. Все едно – аз съм дал пари за билет и мога да правя каквото си искам, все едно съм си вкъщи пред телевизора. Това е живо изкуство. Липсва мисъл как тези действия ще се отразят на човека на сцената.
Коя е любимата ти част от театралното представление?
Когато представлението свърши и чувам аплодисментите на публиката, а след това по коридорите на залите мога да чуя коментари. Обичам да ходя между хората, докато излизат от залата и да слушам впечатленията им, които са абсолютно искрени и неподправени. Научих се да се вслушвам в хората. Говоря си с тях и когато си купуват билети. Старая се винаги да гледам предварително всяка пиеса, която каня на бургаска сцена – и може би съм единственият организатор в страната, който го прави. Така публиката знае, че може да ми се довери. Свърша ли си работата добре, театърът е доволен и аз съм доволна.
Кои са любимите ти постановки, които човек трябва да гледа поне веднъж в живота си?
Имам отношение към всички постановки, които съм организирала. Всички са ми любими! Но човек задължително трябва да гледа „Грамофонът” на Виктор Калев, „Мариус 50” на Мариус Куркински, „Железният светилник” на Театър Българска армия, „Дебелянов и ангелите“ на Драматичен театър Пловдив и още много други, списъкът ще се окаже доста дълъг.
Моля, сподели интересни случки „иззад кулисите“?
Имало е много комични ситуации през годините. Спомням си, че на Пламена Гетова ѝ се счупи тока на обувката по време на "Колко е важно да бъдеш сериозен", а на Краси Ранков му се скъса панталона по време на "Сега или никога" в Созопол. Това нямаше как да остане незабелязано от зрителите. Случва се много често да се разсмиват на сцената, когато някой неволно направи лапсус или обърка репликата. Но това е риска на живото предаване, ако мога така да се изразя.
Тъй като HighStreet е пловдивска медия, би ли споделила своето мнение за Пловдив и неговата културна сцена?
Аз съм голям почитател на Пловдив. Казвам го съвсем сериозно. Впечатлена съм от начина по който създадоха и развиха „Капана”. Голям фен съм и на Драматичен театър Пловдив, с които работя от много години. В Пловдив се случват много неща и се разработват различни културни пространства. Също така ми прави много добро впечатление, че медиите там широко отразяват културните събития.
Планираш ли събития в Пловдив и би ли била част от сътрудничество в тази посока?
Вече направих събитие в Пловдив - представяне на албума „Change the way“ на Живко Петров трио. Може би тук е моментът да уточня, че с течение на годините освен с театър се занимавам и с организиране на концерти, фестивали и много други събития. Разбира се, че бих подкрепила организация на различни събития в Пловдив, но със сигурност ще поискам съдействие от колегите, които работят там. Според мен камъкът си тежи на мястото и всеки познава публиката на града си.
Къде могат да те намерят хората?
По улиците на Бургас, на касата на НХК или по пътищата на България. Най-лесно е да ме намерят по телефона или в социалните мрежи. Отговарям на всички.
Маруся Русева е неизчерпаемо перпетуум мобиле. Тя не пита, какво ще направи държавата за нея, а прави така, че не само тя, но и цял Бургас да получат повече театър, концерти, културни събития, като някак между другото успя и да съживи историческото второ кино на Бургас. Тя показва нагледно, че когато следваш своя път и си достатъчно целеустремен, нещата се получават. На добър път, Маруся – и, благодарим.
Не забравяйте да ни споделите своите завладяващи истории, личности, събития от старинен Пловдив, които да ви представим в бъдещи материали. Защото понякога това, което дели човека от големи постижения, е вдъхновението за първата крачка.