Автор: Надежда Цветкова
В навечерието на 14-ти февруари си говорим с художника Васил Петров в ателието му на по чаша вино, заобиколени от картините, които той подготвя специално за предстоящата му изложба в Галерия „Възраждане“.
Човекът Васил Петров е коктейл от сериозност, гарнирана с по детски чиста усмивка; дълбочина, примесена с нотка закачливост и свежо чувство за хумор. Художникът Васил Петров е вечно жаден за просветеното, необозримото, мистичното, значимото, непреходното, универсалното. Никога не рисува нищо случайно. В новите си платна той остава верен на творческото си верую, авторска стилизация, въздействаща символика и многопластовост на сюжетите. Живописта му се откроява с поетичност и философски послания, тя е лична изповед на непокорния и търсещ дух, отстояващ знанието, свободата и любовта като изконни човешки ценности. Художественият му свят изобилства от оригинални метафори и органични интерпретации на митични образи, превръщайки го в един от най-автентичните и интересни съвременни български творци.
Обича да рисува природните стихии, конете, океана. Сякаш в неговите бури митологичното е изтръгнато от хаоса, за да запее и да се превърне в полифонична хармония. Това за него е самото олицетворение на свободата, вихърът не познава правила. За да усеща и разбира обаче личната си свобода, човекът трябва да има корективи – морал, любов, отговорност. В противен случай свободата се обезценява, тя не струва нищо.
Закърмен е с историята и митологията. Те стават неотменно в творчеството му пристрастие. Роден и отраснал на древна земя, някога дом на антични цивилизации, той е дълбоко свързан с тракийската култура. В последните години задълбочено изследва и често живописва Орфей – легендарният музикант, поет, аргонавт и пророк. Любознанието му по темата за първи път обаче е провокирано от известен италиански изкуствовед, който го кани да направи първата си изложба в Италия, „през миналото хилядолетие, когато се пътуваше с визи, но нямаше коронавирус.“ – споделя Васил. В речта си по повод откриването на експозицията на българския художник, италианският критик развива много интересно идейно-смислено послание. Васил е човек и творец, който идва от земята на Орфей, а Орфей е дал толкова много на света. Паралелът жегва моя събеседник и той си дава сметка, че не знае почти нищо за митичния герой. „Навремето бяхме чували много за Орфей, имаше музикален фестивал „Златният Орфей“, имаше ресторанти с това име, но не знаехме почти нищо за него, освен че огласял с чудните си песни Родопите.“
Кой е Орфей, чието име повече от три хилядолетия и до днес вдъхновява артистични пориви и подклажда академични спорове? Многостранна личност, неземно талантлив музикант, който със своята златна лира укротявал дивите зверове, и нежен поет, съчинил и изпял едни от най-красивите любовни стихове. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с вълшебния си глас заглушавал омайните песнопения на морските сирени.
Всички сме чували една от най-трагичните любовни истории на света. Легендата разказва, че малко след сватбата, Орфей загубил обичаната си нимфа Евридика след ухапване от змия. Покрусен от мъка, героят запял толкова сърцераздирателно, че трогнал владетелите на подземното царство Хадес и Персефона, които му позволили да изведе любимата си при живите. Орфей обаче не спазил условието да не се обръща назад, за да зърне Евридика и тя отново била загубена в света на сенките.
Образът на Орфей обаче не се изчерпва само с познатите притчи. Васил се интересува от мистичната същност на тракийския орфизъм, чиято сърцевина е знанието за безсмъртието на душата и непрестанният кръговрат на живота. Едно от впечатляващите платна от новата му изложба е вдъхновено от античен амулет, гравиран хематит - мистериозно изчезнал от Пергамската сбирка в Берлинския музей по време на Втората световна война с изобразен разпнат на кръст мъж и надпис „OΡΦEOC BAKKIKOC” (Орфей, Бакхус). Питам го за очевидния паралел между тракийския орфизъм и християнството, Орфей като архетип на Исус Христос и разгорещените научни спорове по темата. Разбира се, че е запознат, но не желае да задълбава в теологични дискусии. Предпочита да представи авторската си трактовка. Според Васил, художникът търси дълбочината в избраните от него теми, като обикновено сюжетите са драматични. „Защото самият живот завършва летално и това е залегнало в изкуството.“ – усмихва се той. Но въпреки трагичността, любовта е свързващото звено между религиите, познати на човечеството. Това е фундаментът, върху който е изградена спиралата на нашето знание през различните епохи. Васил твърди, че така е устроен човекът – да търси в дълбочина и да намира допирни точки. И въпреки че често повтаряме грешките си, надеждата и вярата са водещите сили по пътя на духовното ни развитие. Той се надява, че може би след хиляда години търсене, ще познаем формулата за смисъла на човешкото съществуване. Аз обаче съм убедена, че той вече я е нарисувал!
На сбогуване ми подарява бутилка вино от избата на негов приятел с етикет едноименната картина на Васил „Възвисение“. Аз перифразирам Шарл Бодлер, който твърди, че най-важното за човека е винаги да е опиянен, било то с вино, с любов или с изкуство. Съгласен е. Шегува се, че откриването на изложбата е непосредствено след Трифон Зарезан и Свети Валентин. На 14-ти ще се получи голямо честване, всеки ще намери повод да се почерпи. Последицата ще бъде един ефект, познат като махмурлук и затова следващият ден е много подходящ за посещение на изложба в късния следобед. Заповядайте да отбележим и празника на Васил Петров!
Галерия „Възраждане“ в Стария град Ви кани на официалното откриване на 15.02.2022 г., вторник, от 18:00 часа. Експозицията ще е отворена за посещение до 07.03.2022 г. Творбите от изложбата може да разгледате и виртуално, на уебсайта ТУК и във Фейсбук профила на галерията ТУК.
Фотограф: Стоян Навущанов